Онзи ден се дзверих 2 часа и не можех да разбера защо
{if isset($data.stuff) && $data.stuff==$other.stuff}do something{/if}
което би трябвало да работи не работи. Почти бях намразил смарти, когато се сетих да проверя версията, използвана в конкретния проект. Е, версия 2.1.1 от приблизително “July 11, 2002″ не поддържа && 
Поуките си ги вадете индивидуално :Р
След изпита по диференциални (не го взех, да се еба. Знаех си че не трябва да говоря за изпитите преди да минат всичките) се събрахме и потеглихме към София. Причината, както подсказва и заглавието, беше концерта на Снууп Дог в Зимния дворец в София.
Тръгнахме сравнително късно заради мен, но стигнахме навреме в София. За съжаление хванахме час пик на Цариградско, и за още по-голямо съжаление си изпуснахме пресечката за Студентски град и поостанахме половин час на булеварда. С помощта на един забранен обратен завой, разпитване на половината коли по светофарите и спирките, най-накрая пристигнахме. Оставихме колата и зачакахме да ни пуснат. Освен студа, всичко си протече нормално. Пуснаха ни 8 без малко, а концерта започна към 8:30. Дълго се обсъждаше кой ще подгрява, но се оказа, че подгряващите са си неговите хора, които веднага след излизането си вдигнаха публиката на крака. Към 9 и нещо се прибраха, а ние зачакахме. По-късно се чу, че имало някакви технически проблеми, но към 9 и половина излезе и Снууп Дог. Ипълни някои песни от новия си албум, но наистина подлуди публиката след изпълнението на хитовете си от преди 5-10 години. Най-готиното беше, като сложи фанелка на Бербатов и развя българското знаме.
Като цяло мога да кажа, че концерта си струваше, доста се постараха всички. Ако имаше и контрол на наркоманите по време на концерта, щеше да е най-добре, но не може всичко да е перфектно. На връщане карах с 80-90 по магистралата, но ми беше много мързеливо, а и за целия път да са ме изпреварили най-много 10 коли. В 3 часа си бяхме по домовете и остана разглеждането на снимки и качването на клипчета 
За никой не е тайна, че винаги съм подценявал учебните институции. Уча когато ножа опре до кокала, не посещавам лекции, мързи ме да ходя на упражнения, и изобщо с една дума съм си заебал висшето образование. Дали може да се нарече образование е друг въпрос. Както и ползата от него, която явно ще видя някъде из житейския си път чак след години.
Както и да е, отнесох се. На дневен ред бяха 8 изпита, от които трябваше да взема поне 6, за да запиша 3-ти курс. По принцип става и с 3 изпита, но тогава трябва да подам молба и става дълга и широка. Сега за изпитите - сигурно не съм учил толкова много в целия си живот, събран заедно, колкото учих за сегашната сесия. Имам чувството, че целия курс беше по изпитите. И макар да не бях с най-много изпити, трябваше да си дам сериозно зор, за да бъда от щастлиците, които ще избутат най-тежката учебна година.
Историята започна с намиране на литература от ляво и от дясно, извозване на 3 килограма книги и сборници от математическата библиотеката (не без злобния поглед на библиотекарката), събиране и търсене на лекции, материали, пищови и изобщо всичко, до което мога да се добера. Учене до малките часове, пълен блокаж, губене на представа за реалността, хиляди кафета и “математически” шеги. Както и доста хора, които трябва стабилно да почерпя (те си знаят).
Истината е, че сега, когато не съм на работа, макар и да нямах ясна представа и знания за повечето изпити, аз им обърнах сериозно внимание и мога да кажа, че от всякъде запомних по нещо. Къде по-важно, къде не, ако не друго, то поне обогатих общата си култура и разширих съвсеееееееем леко математическия си и информатически кръгозор (доколкото е възможно за мен де). Съвсем и между другото се запознах с още хора в университета, изпростях на воля и от време на време беше забавно.
В момента от 6 минали изпита съм взел 5, а следващите два предстоят. На практика дори от тук нататък нищо да не взема имам шанс да запиша. Доста реален при това. Утре е решаващия изпит по диференциални уравнения. Стискайте палци.
Вече съм яко комерсиален и имам профил във фейсбук. Можете да ми разгледате профила и да ме добавите от тук. Ако не е това линка id-то ми е 1460236779, може да си го заместите на подходящото място.
И не, не исках аз, изнудиха ме. След профила в “импулсчето” и myspace май ми липсва само регистрация в aha.bg-то за да бъда ИСТИНСКИ.
За 4 месеца след като напуснах работа нещата не вървят. Щяхме да работим с един пич, който имаше “идеи и много познати, които търсят сайтове”. За 4 месеца и няколко готови сайта бях взел доста ниска трицифрена сума и му поставих един ултиматум (финансов), за да работим заедно. Явно пича се е стреснал, защото ми затвори ФТП-та и контролни панели. За професионалното отношение и доверието явно ще пиша друг път, въпросът ми е за друго. Едни ясни и чисти професионални отношения изискват доверие и коректност от двете страни. Когато едната страна започне да прави компромиси, другата автоматично се качва на главата. Имаше една мъдра мисъл : “Ако на човек може да му се вярва договор не е необходим, ако не може да му се вярва - договора става излишен!” (Пол Гети). Проблемът, естествено, не е в шибаните ФТП-та, имам достатъчно начини да прееба много неща, обаче не искам. След първоначалната си превъзбуда и яд осъзнах, че няма смисъл да си губя повече времето с неща, за които не си заслужава. Майстора си намира друг майстор, а аз ?
Поемам към следващото ниво, каквото и да е то. Имам и ще имам достатъчно възможности, горе долу съм оптимист в професионален план, вярвам, че рано или късно човек си намира мястото и каквото е посял, това ще пожъне. Просто за по-хубавите неща жътвата е по-късно.
След няколкогодишни (е, отскоро сериозни) планове за завладяване на уеб пространството и сблъскване с невежи клиенти, гадни клиенти, неплащащи клиенти и крайно съмнителни посредници, се сетих защо на вълка врата му е дебел.
Та, аз съм фрийланс PHP програмист, който има опит в следните неща :
С художествената част обаче (разбирай дизайна), си говорим на Вие. Вярвам, че някъде скатан в Интернет пространството дебне дизайнер със сходни проблеми. Ето какъв е перфектният човек :
Надявам се да съм бил изчерпателен. И държа да подчертая - не търся дизайнер, който да наема, а такъв, с който да работим заедно. За заинтересованите - miteto[@]miteto[.]net
Вчера едвам станах. Цепеше ме адски главата, а очите ме боляха при опит да гледам нещо настрани. Поставих и личния си температурен рекорд - 39.4 . В общи линии цял ден лежах и може би от бая време не съм пипнал компютър за цял ден.
Днес - пия антибиотици, смуча някакви лишеи и мъхове от Исландия (абе нещо като ефизол, ама по-гадно) и ударни дози аналгин като дигна температура. Оправям се ама главоболието не ме напуска вече втори ден. Не мога да работя по този начин (а и в момента май няма работа, за която да ми се плати, така че …).
Когато започнах с промените наскоро (преди 3-4 месеца), се почувствах необичайно добре. Нямах работа, нямах задължения, имах кола ….
Сега, малко по-късно, отново се чувствам малко обременен. Проблемът е предимно финансов де, но породен от безграничната ми компромисност в бизнес отношенията ми с клиентите. Малко натруфено звучи, затова сега ще компенсирам с фразата “Да си ебат майката всички авантаджии”. Уеб бизнеса е бизнес и въпреки, че сферата на услугите е доста широк спектър и хората са свикнали да плащат за услуги (разбирай телефони, прически, поддръжки, етц), уеб услугите явно са твърде сложни за хората, особено за шефовете на разни фирми.
Държа да отбележа, че изпадам в тези размисли докато трия сайтове и се удивявам на логиката на някои хора стил “Няма съдържание на сайта - няма сайт”, комбинирано с “Ние не сме използвали CMS, но е прекалено сложно за нас” …
Мисълта ми, както винаги, беше за друго. Когато се отнасяш човешки с хората, обясняваш им нещата дори повече от необходимото, коректен си и си склонен да правиш компромиси, ти се качват на главата. Сега просто експериментирам какво ще стане, ако сменя тактиката.
Ще поживеем, ще видим.
Започвам поста за месеца с главоболие. Днес не ми беше ден, сравнително нищо не свърших и освен че си стоях в нас, а и именно за това, се чувствах като парцал. Причината - ядосвам се за глупости, занимавам с клиенти, които не плащат и които ми се качват на главата и още достатъчно глупости. Като цяло проблема с клиентите си е в мен - в стремежа си да съм максимално полезен оставям хората да ми се качват на главата. Грешка.
Като за финал - не хоствайте при дир.бг - те са педали. МНОГО ГОЛЕМИ ПЕДАЛИ. Задължително кодиране на страницата - windows-1251. Не може да се overwrite-ва. На майка им в енкодинга. Отделно ICN явно са решили да си чоплят по сървърите в свободното време, защото днес се натъкнах на това. Добре че поне поддръжката им е свясна и за няколко часа го нямаше проблема. Изобщо днес денят беше гаден. Точка.
Recent Comments